Васильовден е! Посрещнете сурвакарите
Васильовден е! Посрещнете сурвакарите!
В първия ден на Новата година православната черква уважава Свети Василий Велики - един от най-почитаните християнски учители и светители на Църквата.
Той е роден в град Кесария Кападокийска към 330 година след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. При образуване на неговия темперамент и християнско образование ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина, които също за канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий (по-късно свещеник Нисийски) в истините на вярата и християнските полезности и ги приготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата.
След като приключва своето образование по философия Свети Василий Велики посещава християнските монаси в Египетската пустиня, с цел да ревизира и възпълни своето философско обучение с духовната мъдрост на вярата и християнския аскетически опит.
Вървейки по пътя на знанието и духовния опит, и постигнал върховете на тогавашното философско знание в региона на светските науки, изпитал себе си посредством духовния живот и строгия аскетичен опит на монашеството, свети Василий се завърнал в своята татковина Кападокия и се открил покрай град Неокесария край крайбрежията на реката Ирис.
Там той основава, дружно със свои събратя и сподвижници, непретенциозно монашеско общежитие, а по-късно написва и специфични отшелнически правила за подвижничество в общежителните манастири.
С това св. Василий Велики става един от главните църковни отци и учители, които са основали и дали на Църквата античните отшелнически правила, по които живеят православните монаси и се построяват манастирите и до ден сегашен. Важно значение имат каноничните разпореждания и църковни правила на Василий Велики за брачния живот, за налагане на разнообразни епитимии при изправлението на духовния и духовен живот на християните и превъзмогването на другите грехове.
Свети Василий основава голям брой проповеди и слова, нравоучителни послания и канонични разпореждания, само че може би една от най-важните му заслуги е основаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на общо чинопоследование на Светата Божествена литургия, което и до ден сегашен се отслужва в Православната черква. Това е известната и през днешния ден Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски знания и нравствен опит на своя основател.
Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговия „ Шестоднев ”, който съдържа богословски и екзегетически беседи върху библейския роман за сътворението на света и индивида от Бога, разказан в книга „ Битие ”.
Много значимо място в пастирската и църковна активност на св. Василий Велики заема и социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал безрезервно като провел в своя диоцез доста църковни институции, приюти за заболели и бездомни, и основал сиропиталища, известни като Град на милосърдието или „ Василиада ”. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за обич към близък и състрадание като следвали апостолските обичаи за непринудено даряване на своите парцели, за шерване на материалните богатства, взаимност, труд и общественост на имуществото.
Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна активност, който построил Свети Василий Велики, остава като непостижим пример за църковната и милосърдна активност на Православната черква, която се развива и през днешния ден.
Свети Василий бил същински нравствен преподавател и овчар, светител и заслужен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и съперниците на Православната религия нито пред гонителите на Църквата и мощните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя.
Със своите почтени каузи на овчар и архиерей, преподавател и богослов, нравствен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като непостижим образец за същински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки
е другият зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди.
Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.
В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво. Вечерта против Сурваки стопанката подготвя обичайна баница с шансове, която се подготвя от точени кори и сирене. В нея се поставят шансовете, като за задачата се употребяват дряновите пъпки. Освен в тези шансове в баницата се поставя и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в фамилията завъртва баницата. Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи. Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна софра: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
